Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
4.09.2018 г.
Импулси
погледът ти пари
гори ме с болка сладка
разтапя ме
и оставам
по душа
***
душата ми те иска
мисълта ти я вика
но разумът спира
вслушай се
в сърцето си
***
времето е нищо
от вечност те познавам
започваш да си спомняш
как едно бяхме
пак ще бъдем
***
от едно място
всички пътища започват
отдалечават се и лъкатушат
но всички в него
свършват
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар