Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало над града.
Липите,
в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.
Как искам да се потопя
отново в твоя глас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар