Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те
едва-едва потрепват.
Поиска ли му се
с глас да се засмее,
търкулва се надолу
и върху устните ти
спира.
Уж е дребничко,
почти незабележимо,
а е искрящо
и толкова голямо,
че света
в него се побира
и с ярката си светлина
всичко наоколо залива.
Ще си взема,
ти ми даваш,
с устни
половината –
споделено,
то е
двойно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар