На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва,
в синевата
с птиците танцува
и с ехото
тихо разговаря.
Аз съм птица,
бяла –
вятърът ме гали,
сред облачета лъкатуша,
погледна ли надолу,
цветя ми се усмихват,
а слънцето над мен
с мечти сияйни ме посипва
и път златист напред чертае,
който води ме
към теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар