Без вятър
снежинките застилат
и уличната глъч,
и самотата
с топла тишина.
Обичам да я
слушам
и да си мисля за
тази,
в твоите очи.
А в нея щом се потопя,
ме обвива
кадифена мекота,
цигулка лежерно зазвучава,
гласът й ме обгръща
и времето
замира…
Няма коментари:
Публикуване на коментар