Над брезите
залезът спуска
пепелно-розов
воал.
Под покривите
къщите се сгушват,
комините
въздъхват
и прегръдки
димящи
към звездите
отправят.
Нощта
кадифения си плащ
тръсва
и в тишината
усмивки звездни посипва
–
искрящи,
невинни
и бели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар