Липса

ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком
на рамото ми
ръката си студена слага
и невъзмутимо
с пустота
и вледеняващ хлад
изпълва въздуха
около мен

а е толкова уютно топла
сгушена
и звездно звънка
щом е споделена
с теб
нощта