Отпий

Досадница съм,
знам!
Дори насън
не спирам да говоря.
Приятели са ми птици и цветя,
с вятъра обичам да се гоня.
Любимка съм и на нощта,
дори луната
винаги към мен поглежда.
Прегръщам сълзите на дъжда
и капчиците утринна надежда.

Поточе бях.
Вече съм река,
даряваща живот.
Усетиш ли умора,
до мен се приближи,
приседни,
в шепота ми се заслушай
и отпий.