Звездна тишина…
В края й,
там,
в далечината,
където едва-едва
морето сънливо се поклаща,
от небесните ресници
утринна усмивка се процежда,
първи слънчев лъч
по вълните
плахи пламъчета пали,
а те
в очите ти се отразяват
и ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –
очите ти дарявам
със целувка.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
28.07.2012 г.
7.07.2012 г.
Броя тишина
с пръсти
прелиствам секунди
броя тишина
с поглед
отхвърлям миговете самота
всеки удар на сърцето
всеки дъх
ме приближава
към теб
и…
се усмихвам
прелиствам секунди
броя тишина
с поглед
отхвърлям миговете самота
всеки удар на сърцето
всеки дъх
ме приближава
към теб
и…
се усмихвам
Абонамент за:
Публикации (Atom)