През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват.
Пролетен валс за вятър,
флейта
и звезди.
... а аз насън танцувам
с теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар