беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче
от ствола му откършат
и аз
като него незабележимо
и смирено сълзя
щом се отдалечиш
безмълвно
за дълго
а видя ли те
цветен прашец
над мен се сипе
няма ден
и няма нощ
с теб
винаги всичко
ухае
на обич
Няма коментари:
Публикуване на коментар