Прегръщам слънчевия лъч,
който в зениците ми
пламъчета пали,
но не мога да пусна
загадъчната лунна светлина,
която нощем
така приятно гали.
С него е
усмихнато и топло,
милва като твоите очи,
а тя -
макар загадъчно студена,
ме кара
в тишината мека да се потопя,
а там е пълно със
мечти...
Седефена съм.
Ако ме погледнеш,
от едната страна
ще заблестя,
но от другата -
може би
ще засълзя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар