Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

22.4.17

Дали си вярват

Капките в локви се оглеждат,
целуват ги
и се разтварят в тях.
Но щом се появи
мехурче на повърхността,
може би си мислят,
че са изплували от дълбокото
делфини…

А снежинките
дали си вярват,
че са пухчета глухарчени
в момент,
когато плажните чадъри
в прегръдките си
летни спомени
са приютили...

16.4.17

След Него...




… очи затвори
и се усети лека
като усмивка  
и радостна сълза,
като песен,
извисила се в простора,
прегърнала слънчев лъч
в най-гъстата мъгла.

Щом очите си отвори,
осъзна,
че я няма болезнената празнота.
Почувства се чиста,
бяла,
изпълнена от любовта.
Почувства се
цяла.

13.3.17

Като очите ти



Пак е март
и пак е нощ.
Дъждът по прозорците
тихичко почуква –
сякаш моли
в стаята,
до себе си
да го пусна.

… а е кротък,
мил…
и напевно ми шепти…
както винаги –
очите ти.