Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

19.7.17

Изкачване



Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани,
докосвам стени.
Поглеждам нагоре –
пред мен
тунел от камък
в спирала се вие,
сякаш без край.
Как искам
крила да разперя,
вятърът да ме погали
и към слънцето
да полетя…

Птиците
в синевата се реят,
просторът е техен,
те не пълзят!

29.6.17

Петолиние по здрач



Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала 
за мили думи.

В този миг
те превръщам
в песен.

19.6.17

Следзалезно



Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало над града.
Липите, в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.

Как искам да се потопя
отново в твоя глас...