Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

4.11.16

Скрита истина



Коя съм аз –
мехурче на повърхността,
камъче на дъното,
перце,
от гургулица паднало
или песен –
част от славееви трели,
от вятъра понесена?

Какво съм?
Вероятно там,
дълбоко в мен
е скрита истината –
че част съм
от вселената.

3.10.16

Сезонни мечти

Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата
с мистичност завива.
Опръскани с капчици бисерни,
листенцата брезови трепкат,
току да заплачат,
а сред тях врабчетата спорят
дали ще е люта
предстоящата зима
и за идното лято
мечтаят.

А аз –
за очите ти топли.

23.9.16

Разрязана тъмнина

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато
или дори със
само стон
тъмнината глуха
да разреже.

Докосни ги леко,
знаеш как.
Макар и само вопъл
от мене да излезе,
искам да усетя,
че във мен
с мисълта ти
благодат се влива
и да се почувствам
жива.