Нали съм...

Сутрин,
за успешен ден
ти се усмихвам,
плача с теб,
щом непокорните сълзи
от очите ти напират
и на кичура немирен,
който уж на мнението си държи,
мястото показвам.
Безмълвно все те гледам
и се радвам.

Ако можех
ръка бавно да протегна,
за да те погаля
и тъгата ти
с устни да попия…

Но…
нали съм хладно
огледало…

След него

От мълния разпорени,
сбирали яда си,
дъжд изливат облаци.
Изплакват
трупаната тежест
Самота.

Дъжд.
След себе си оставя
отмита кал,
надеждата
за слънце
и дъга.

Брезата
трепка в очакване
с листа.

Релаксация

влез в мен
и се отпусни
приятно е да те усещам
само дишането
ако можеш забави
нека да е бавно
равномерно
затвори очи
и гласа ми чуй
как те гали
гали
да ми тежиш ли
разбира се че
не
просто
отгоре ми си почини
полежи
а умората ти
за да мога да отнема
ще замълча
ти мисли за светлина и птици
не за мен -
най-солената
вода

Забранена любов

очите ти са
с цвят на дъжд
вишнев цвят
около теб
пеперудено-свенливо
не спира вали
до сърцето си
в кърпичка с монограм
криеш своята любов
защото
в твоя тайнствен
и кристален свят
за теб е забранена
тя
малка Чийо

Безветрие

Без птици
пустее небето.
Отлетяха с тях
и неговите мечти.
Свъсило сиво чело,
не светят в очите му
закачливи звезди,
само рони тихо
сълзи...