Отвъд

Там,

където слънцето

песните птичи гали,

белите облачета

мечти си споделят

и кротко очите

звездите докосват,

свършва покривът на света.

Но над него

е многоцветна светлина –  

с музика люлееща

лъчите й преплетени,

милват в галещо спокойствие

и радост всеизпълваща.

Отвъд покрива на света

е просто любов и красота.

Скрита истина

Коя съм аз –

мехурче на повърхността,

камъче на дъното,

перце,

от гургулица паднало

или песен –

част от славееви трели,

от вятъра понесена?

Какво съм?

Вероятно там,

дълбоко в мен

е скрита истината –

че част съм

от вселената.

Сезонни мечти

Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата
с мистичност завива.
Опръскани с капчици бисерни,
листенцата брезови трепкат,
току да заплачат,
а сред тях врабчетата спорят
дали ще е люта
предстоящата зима
и за идното лято
мечтаят.

А аз –
за очите ти топли.