Разрязана тъмнина

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато
или дори със
само стон
тъмнината глуха
да разреже.

Докосни ги леко,
знаеш как.
Макар и само вопъл
от мене да излезе,
искам да усетя,
че във мен
с мисълта ти
благодат се влива
и да се почувствам
жива.

Акордирана тишина

Тишината в мен не бучи,

не вие като самотна вълчица.

В мен тишината шепти

и гука тихо като гълъбица,

като планински поток ромоли,

със славееви трели пее,

мелодии нежни реди

около мен пъстроцветие сее.

Тази тишина

ме прави щастлива.

Сърцето ми я акордира.

Розови сълзи

В сезона на топлия вятър
вишни се смеят

с розови сълзи,

а те

земята с целувка срещат

и щастливи

върху гръдта й притихват.

Този звук

ми напомня за теб –

тъй галещ,
ефирен,
изпълнен с кадифена нега.

Ще те обичам,
докато изпадна в забрава,
но дали
и след това
любовта не остава…