Трудно

Дъждът е самотник,
винаги
някъде скрит.
Показва се само
щом домъчнее му
много.
Понякога
просто наднича
и през сълзи
безмълвно
закачливо намига.
Но дотежи ли му,
започва да шепти
и шепти,
шепти,
шепти…
Случва се да говори
и сърдито.
Тогава
водопадната му песен
всичко заглушава,
а сред звуците
се чува тихичко
накъсано
„Защо, защо,
защо…”

Обичам да го слушам
и в захлас
често
към него
ръцете си протягам,
но…
трудно се прегръща
дъжд.

Дори...

Не може с теб
да е скучно.
Дори когато мълчиш,
тишината се усмихва.
Даже да е тъмно,
мрака сияе.
С теб
студът не щипе,
а гали приятно
и в очите пламъчета пали.
Също и дъждът не вали,
а тананика песен,
която люлее мечти.

Не е скучно с теб,
дори само да си...

Резонанс

устните ти са мелодия
разтварям се винаги
в нея
а когато ме заключиш там
резонантното усещане
и вибратото
в небесата което понася
са толкова приятни
че забравям всичко
всичко
всичко
докато се разтопя
и притихна
в теб