Във въздишка

Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как
посипана със звезден брокат,
върху листчетата й
валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се търкулва
и във въздишка приютена
заспива.

На милиметър

Докосвам с пръсти
връхчетата на косата ти.
На милиметър само
са устните ми.
Знаеш ли,
че цветята ухаят
нощем най-силно,
а ти
винаги...

Врабче

В снега намерих премръзнало врабче.
С длани стоплих крехкото телце -
погледна ме с питащи очички
и аз гостих го със трохички.
Изчирика закачливо,
примигна то игриво,
нетърпеливо запърха с крила,
разтворих длани
и то отлетя...