Случване

Случих ти се

ей така,

от нищото.

От там дойдох

във твоя свят.

Помилвах те със думи,

дори целунах.

Но да те погаля,

не успях.

И ето,

пак при тебе съм,

дошла от нищото,

в тишината

ръка да ти подам.

В` вода живителна

ще се превърна,

но на болката

няма да те дам.

Балони

Бяхме заедно,

с вплетени тела,

докосвах те,

докосваше ме ти…

Топло чувство

ме изпълваше приятно,

от допира ти,

ми идваше да литна.

В миг

по-лека се усетих –

слънцето по-близко бе,

земята – по-далечна.

Към теб погледах

и се ужасих –

отдалечавах се от теб,

носена от топъл вятър…

Чу се звън,

очи отворих…

усмихнах се –

с теб

не сме балони!

Китара или пиано

Пиано или

китара...

Клавиатурата докосвам

и тя запява тихо,

нежно,

като лунна светлина,

посипала вълните морски.

Пръстите ми

през струни плахо преминават

и проплакват,

като дъжд гергьовски

над току разлистена гора.

Кое да избера,

за да те изсвиря –

мелодия,

която в сърцето ми звучи?

Китарата прегръщам,

а пианото

изпод пръстите ми

ромони реди...