Китара или пиано

Пиано или

китара...

Клавиатурата докосвам

и тя запява тихо,

нежно,

като лунна светлина,

посипала вълните морски.

Пръстите ми

през струни плахо преминават

и проплакват,

като дъжд гергьовски

над току разлистена гора.

Кое да избера,

за да те изсвиря –

мелодия,

която в сърцето ми звучи?

Китарата прегръщам,

а пианото

изпод пръстите ми

ромони реди...

Заради теб

Дъждовните капки стават цветя,
воят на вятъра – напев на флейта,
лятната жега – приятна нега,
в тъмнината изгряват вълшебства,
около мен с усмивки се гонят мечти,
сипят върху ми манна небесна,
любов отвсякъде струи
винаги щом те помисля
и… се превръщам във песен.

Светът ми

Мил си ми…

Прости думички,

а колко много значат!

Вярно е,

светът не свършва с теб

и мен,

но без теб,

той няма да е същият.

Просто…

ще е по-сиротен,

по-безцветен,

глух

и ням.