Усещане за теб

Лепне тишината,

лепне летен зной.

Сред брезовите клонки

вятърът приседнал,

под прожектор лунен

звездите

нощен валс танцуват,

а в прегорелите треви

щурците

едва-едва просвирват.

Внезапно

повей плах бавно ме обгръща –

приятни тръпки…

усещане за теб…

Очи отварям –

през прозореца

лавандулов аромат

на пръсти влиза…

Странно птиче

Тъмни облаци
гората притискат,
сякаш искат
да я задушат,
а тя,
птичи гнезда прегърнала,
ветровете моли
да ги усмирят –
нали сърчица
в яйцата пулсират
с копнеж за майчина песен,
слънчева ласка
и звездни сълзи,
за пъстроцветна дъга
над цветята грейнала
и трели любовни,
сбъдващи мечти…

А аз
съм птиче странно,
което от облаци черни
не се бои
и реейки се там,
в небето високо,
с трепет пее
търсейки теб. 

В гнездото

Припряно

пролетта надникна

изпод снежна пелена,

слънцето й се усмихна

и тя

просълзена засия.

Накичи с бели, жълти,

розови премени

храсти и дървета

в посивялата гора,

ласката й песента събуди

в птичите гнезда.

А в мен

и в люта зима

гнездото не мълчи,

от мелодии прелива –

неотменно там

си ти.