На върха

На върха,

в небесата извисил се,

като на ангелски крила стоя.

На поглед хвърлей сняг белее,

а слънцето – 

да го докоснеш със ръка.

На върха се диша леко,

няма мисъл за земна суета.

Той е място,

където единеят Вселената

и майката Земя.

На върха е тихо.

Само мисълта ми шепне:

„Да беше тук със мен…”

Помнят

Не съм те чувала отдавна
и дланите ми
са набраздени от следи –
помнят стиснатите палци
от миговете,
в които ми се искаше да изкрещя
името ти.

... както сега.

Не е същото

празно ми е без теб

слънцето

не грее като истинско

птичите песни

са някак престорени

цветята са

като изкуствени

ароматът им

лабораторен

и вятърът не е същия

колкото слаб да е

все е остър

рязък

не напомня твоята ласка

и луната

не гали с лъчите си

а гледа оцъклена

рязка

празно и глухо ми е

без теб

знаеш ли