Помнят

Не съм те чувала отдавна
и дланите ми
са набраздени от следи –
помнят стиснатите палци
от миговете,
в които ми се искаше да изкрещя
името ти.

... както сега.

Не е същото

празно ми е без теб

слънцето

не грее като истинско

птичите песни

са някак престорени

цветята са

като изкуствени

ароматът им

лабораторен

и вятърът не е същия

колкото слаб да е

все е остър

рязък

не напомня твоята ласка

и луната

не гали с лъчите си

а гледа оцъклена

рязка

празно и глухо ми е

без теб

знаеш ли

Константност

пясъкът

между пръстите изтича

водата

се превръща в пара

земята

одеждите си сменя

а лястовиците

в гнездата си се връщат пак

все изричам твойто име

образът ти

винаги е с мен

с топлината си

гласът ти ме обгръща

и моля се с надежда

макар за кратко

да се срещнем някой ден