Не е същото

празно ми е без теб

слънцето

не грее като истинско

птичите песни

са някак престорени

цветята са

като изкуствени

ароматът им

лабораторен

и вятърът не е същия

колкото слаб да е

все е остър

рязък

не напомня твоята ласка

и луната

не гали с лъчите си

а гледа оцъклена

рязка

празно и глухо ми е

без теб

знаеш ли

Константност

пясъкът

между пръстите изтича

водата

се превръща в пара

земята

одеждите си сменя

а лястовиците

в гнездата си се връщат пак

все изричам твойто име

образът ти

винаги е с мен

с топлината си

гласът ти ме обгръща

и моля се с надежда

макар за кратко

да се срещнем някой ден

Точно тя

Ще ми кажеш ли
къде криеш усмивките си?
Особено тази,
която в очите ти играе
и с моите флиртува.
Защото точно тя
е най-успокояваща,
най-обнадеждаваща
и най-истинска.
… или поне онази,
която в ъгълчетата на устните ти
си мисли че се крие
и на която
да устоя не мога.
Моля те,
кажи къде ги криеш.
Затъжих се
за тях…