Точно тя

Ще ми кажеш ли
къде криеш усмивките си?
Особено тази,
която в очите ти играе
и с моите флиртува.
Защото точно тя
е най-успокояваща,
най-обнадеждаваща
и най-истинска.
… или поне онази,
която в ъгълчетата на устните ти
си мисли че се крие
и на която
да устоя не мога.
Моля те,
кажи къде ги криеш.
Затъжих се
за тях… 

Дарове

Взех си

момини песни

със зората събудени,

слънчево зайче

от вълните полюшвано

и чучулигови трели

над житата политнали,

и кехлибарна сладост

натежала във гроздове.

Взех си хубости –

от земята ни дарове,

но се събудих

сред жълти листи повехнали,

с твоята снимка

ръката ми стиснала.

Мигове

Един миг

и не сме същите.

Един миг

променя вечността,

миг,

в който нов свят се ражда,

миг,

делящ от пропастта.

Целунах те

и беше бяло,

докоснах те

и беше миг,

а сякаш времето бе спряло

в този миг

незабравим.

Мигът ражда вечност.

Мигът крие история.

Мигът не е минало,

мигът се живее

и е сега.