Красавица

Хубава съм!
Какви големи очи!
Какви дълги крака!
И съм пъргавка,
как скачам…
А отворя ли уста,
не ще сбъркаш песента ми -
по-добра съм и от славей!

Красавица просто…
Нали, огледалце водно?

Хубава съм! Да!

Изкряка жабата
и скочи в бистрата вода.

Само аз

Колко е тихо вън…
Проблясват бавно
меките усмивки на звезди,
с лунен лъч вятърът се е завил –
не се чува дишането му дори.
И щурчетата мълчат.
Не смеят да засвирят,
за да не заглушат вълшебния шепот,
който наоколо разстила топлина
и приятно ме люлее…

Само аз го чувам –
шепота
на твоите очи.

Мечтите на рибите

Осветени от лунния поглед,
мечти сребристи
по вълните проблясват,
на пръсти повдигат се -
звездите да стигнат,
но неуспяли,
снишават се тихо
и в дълбините морски
се скриват.
Вятър проплаква...
След него,
свъсени облаци с тежки коси
искрите смутени загасят
и на морето
оловна маска поставят.
... а то мълчи,
приютило угаснали водни светулки -
сълзите
на тъжните риби.