Бях

Галих те с мак,
докато спиш.
С него
едва-едва
лицето ти докосвах.
На тръгване не се обърнах,
не видях,
че на възглавницата
листец се е отронил.

Зърнеш ли го,
знам,
ще разбереш -
бях при теб,
пак.

Сама

Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.

Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около й
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.

Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.

Завинаги

на върха на пръстите ми
е допира ти
върху устните ми е
целувката ти
в твоите ръце съм
цяла
изпълваш ме
болезнено нежно
завинаги