Утринна мъгла –
полепнала
по клоните и по листата,
притиснала
на птиците перцата,
а те немеят,
крила не могат да разперят,
за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не може
на слънцето да устои –
от усмивката му,
мъглата се смалява,
става лека,
лека,
лека…
и изтлява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар