Нощна ласка

Вечерта
пристъпва тихо,
много тихо.
Брезите
клонки свеждат
и с листа
едва-едва потрепват.
Птиците
в гнездата си притихват,
само близкото поточе
не спира да мълви.

Нощта
по небето пръсва
проблясващи
несбъднати мечти,
неизпята песен
вятърът донася.
Не му се спи –
нека ми шепти.

През прозореца
лунен лъч
ръката си протяга,
за да ме погали
много бавно
вместо
теб.