Прелива

между прозореца и луната

се полюшва силует

на брезова клонка

като кичур коса между очите

моите

и твоите

от ръцете ми прелива

обич

Мигът

Видях те
съвсем за кратко.
Стори ми се,
сякаш те познавам цял живот…
А беше миг…
Дори успях да те целуна.
… и беше сладко,
и напевно...
Беше миг,
изпълнен със магия
и със звук...
Бе вълшебство,
премесено с тъга –
помислих си,
че щастие такова,
за срещане отново,
е може би далеч
или е невъзможно
случване повторно.
Но аз съм благодарна
и щастлива от мигът –
от това,
че в него с мене
беше ти!

Разстояние

Усещам
когато ме приласкаваш
в мислите си нощем –
приятна топлина
по мене се разлива,
ставам лека,
присядам
на брега на съня
и те чакам там.

Сами

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно…
Очите ти
примамливо блестят –
с лекота в тях потъвам,
за кой ли път…
Спокойно,
мило ми е с теб.
Така искам
блаженството да продължи…

Песен на щурченце
в миг
магията среднощна развали.

Очи отворих –
с луната
отново сме сами…