Тя гледа нагоре
и се възхищава на
птиците –
крилете им са
музика,
понесла ги към
мечтите.
Бленува
в синевата като тях
на воля да се рее.
Някой ден…
Но сега, само наум,
разговаря с
птиците,
усмихва им се
и те на нея.
