Пъпките на розите не познават ласката на слънцето, нито целувката на звездите, превърната в роса, нито прегръдката на вятъра, нито докосването на пчелите и омайната им песен, докато не се превърнат в разцъфнал цвят, който знае колко прекрасно е и каква живителна сила и радост дава всичко това.
С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо
и така големи –
как искам
да притихна в тях...
И аз потъвам бавно,
вливам се във тебе,
в твоя ритъм
дишам с теб...
А луната,
ням свидетел вечен,
изчервена е от срам.
В миг потръпвам,
ти
с дъха си ме завиваш
и тиха нега
се разлива в мен.
Галиш ме...
Гали ме дъха ти...
... но във моя сън.
Дъждовните капки стават цветя,
воят на вятъра – напев на флейта,
лятната жега – приятна нега,
в тъмнината изгряват вълшебства,
около мен с усмивки се гонят мечти,
сипят върху ми манна небесна,
любов отвсякъде струи
винаги щом те помисля
и… се превръщам във песен.