Прихлупи се небето.
Севернякът
птиците на юг прогони,
сиви облаци довлече
и сняг от тях започна да преде.
Цветята
главици уморени
към земята наклониха,
а тя,
в майчината си прегръдка,
семенцата плодни приюти.
Дърветата посърнаха,
онемяха
и заспаха
… до целувката
на следващата пролет.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
29.11.2017 г.
25.11.2017 г.
Незаличимо
Ръцете ми помнят
лицето ти,
очите ти,
устните ти,
очите ми помнят
усмивката ти,
но сърцето ми помни
целувката ти.
лицето ти,
очите ти,
устните ти,
очите ми помнят
усмивката ти,
но сърцето ми помни
целувката ти.
Скътано в:
шепоти
18.11.2017 г.
Пасторално
Комините запредоха
валма,
от които слънцето
завивка си изплете
и се скри.
Вятър подгони жълтите
листа,
а по клоните останаха
неми птичи гнезда.
Кученце в шубрака
на кравай се сви,
до него
пъстро котенце измяука,
вятърът се укроти,
есента тихичко заплака.
Скътано в:
ненарисувано
Абонамент за:
Публикации (Atom)