Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише
всичко
с думи...
е невъзможно
.
Творбите в "
Мое мечтание"
ползват условията на
Криейтив Комънс договор
.
Страници
Начална страница
Отпечатани шепоти
29.06.2017 г.
Петолиние по здрач
Между деня
и
нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала
–
за мили думи.
В този миг
те превръщам
в песен.
19.06.2017 г.
Следзалезно
Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало
над града.
Липите,
в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.
Как искам да се потопя
отново в твоя глас...
17.06.2017 г.
Сълза или роса
Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е.
Щурците немеят.
Тягостна нощ...
Първи слънчев лъч
на очите ми се спря –
дали в сълза заблестя
или в утринна роса...
11.06.2017 г.
Заигравка
Във вир се оглеждам,
а там,
до лунния образ,
е ликът твой.
Да те целуна искам.
Ща ме хванеш ли?
8.06.2017 г.
Adagio
Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря,
канарчето в стаята
преднощни трели реди.
В скута ми котката
гальовно промърква,
сънливо протяга лапички две.
Милвам я бавно,
а как ми се иска
да галят ръцете ми
твойто лице…
3.06.2017 г.
Дом
Над облаците ще се извися,
дъгата ще премина,
в синевата ще се устремя –
слънцето да стигна.
Ще чуя звънък птичи хор,
ангелски небесни песнопения,
ефирни багри ще искрят край мен –
ще съм лека като нежна песен.
По-нови публикации
По-стари публикации
Начална страница
Абонамент за:
Публикации (Atom)