Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

29.6.17

Петолиние по здрач



Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала 
за мили думи.

В този миг
те превръщам
в песен.

19.6.17

Следзалезно



Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало над града.
Липите, в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.

Как искам да се потопя
отново в твоя глас...

17.6.17

Сълза или роса



Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е.
Щурците немеят.
Тягостна нощ...

Първи слънчев лъч
на очите ми се спря –
дали в сълза заблестя
или в утринна роса...

11.6.17

Заигравка



Във вир се оглеждам,
а там,
до лунния образ,
е ликът твой.
Да те целуна искам.
Ща ме хванеш ли?

8.6.17

Adagio



Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря,
канарчето в стаята
преднощни трели реди.
В скута ми котката
гальовно промърква,
сънливо протяга лапички две.
Милвам я бавно,
а как ми се иска
да галят ръцете ми
твойто лице…

3.6.17

Дом

Над облаците ще се извися,
дъгата ще премина,
в синевата ще се устремя –
слънцето да стигна.
Ще чуя звънък птичи хор,
ангелски небесни песнопения,
ефирни багри ще искрят край мен –
ще съм лека като нежна песен.