Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

18.11.17

Пасторално



Комините запредоха валма,
от които слънцето
завивка си изплете
и се скри.
Вятър подгони жълтите листа,
а по клоните останаха
неми птичи гнезда.
Кученце в шубрака
на кравай се сви,
до него
пъстро котенце измяука,
вятърът се укроти,
есента тихичко заплака.

27.10.17

Почти "Алиса"



Тичам
по листенцата
на маргаритка,
вгледана в песента
на слънцето
и се уверявам,
че усмивката ти
лъчите му заслепява,
гласът ти
славея надпява,
а очите ти
нощем,
знам,
звездите засенчват.

Събуждам се,
усмихвам се
и не се страхувам
да те обичам
още
и още.

19.10.17

Нощен джаз



Пламъчето на свещта
с виното в чашата флиртува –
полюшва се
във ритъма на нощен джаз,
който на перваза
дъждът импровизира.
Лепкавият мрак
от ъглите
в безмълвие наднича
и се лъже,
че ще впримчи в страх
мислите ми непослушни,
които пуснала съм да пътуват.

… а те сами
към тебе все летят.

4.10.17

Нюанси



Есенен листопад.  
Шумят в краката ми
пожълтели листа,
гнезда сиротни
между клоните тъмнеят.
Тишина е
с усещане за зима…

Но в мен
топлина разлива
мисълта,
че те има.

28.9.17

Само той

Зад тежък облак
слънцето се скри,
между брезовите клонки
вятърът се сви.
Пчелите
в кошерите се прибраха,
птичите гнезда
опустяха.

Само по перваза
дъждът
тихичко ситни...

23.9.17

Мелодия



Отдавна не си ми рисувал
мелодия,
която
очите ми към теб повежда,
мисълта ми
в твоята влива
и по която пръстите ми
до твоите стигат.

Откога не си ми рисувал
мелодия…
Моля те за рисунка,
искам
да я чуя.

8.9.17

И мисълта...

Очите ми те обичат,
дланите ми те обичат,
устните ми те обичат

... и мисълта за теб
обичам!

3.9.17

"Севдана"



Едва-едва
с пръсти те докосвам,
усещам аромата ти,
пия от дъха ти,
сливам се с теб,
слушайки твоята
„Севдана”…


20.8.17

Слънчев лъч



Обаятелен си,
имаш чар неустоим!
Усмивката ти очите заслепява,
но приятно топли,
до премала.
От животворната ти ласка
красота и аромат
цветята около си пръскат.
Край теб е Радост,
Светлина,
Любов…

Отпивам от дъха ти,
олеквам
и засиявам с цветовете на дъга!
… а бях дъждовна
мъничка сълза.

23.7.17

Ухание на обич



Кадифена мелодия
и медена сладост
в мен се разливат
винаги щом те помисля
и ставам сълза –
кехлибарено топла,
отронена с обич за теб.

***
Очите ти са звезди
и сипят цветен прашец,
а с теб всичко ухае
на обич.

***
Сънят на липите
е украсен със светулки.
Твоят –
с целувките ми.

19.7.17

Изкачване



Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани,
докосвам стени.
Поглеждам нагоре –
пред мен
тунел от камък
в спирала се вие,
сякаш без край.
Как искам
крила да разперя,
вятърът да ме погали
и към слънцето
да полетя…

Птиците
в синевата се реят,
просторът е техен,
те не пълзят!

29.6.17

Петолиние по здрач



Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала 
за мили думи.

В този миг
те превръщам
в песен.

19.6.17

Следзалезно



Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало над града.
Липите, в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.

Как искам да се потопя
отново в твоя глас...

17.6.17

Сълза или роса



Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е.
Щурците немеят.
Тягостна нощ...

Първи слънчев лъч
на очите ми се спря –
дали в сълза заблестя
или в утринна роса...

11.6.17

Заигравка



Във вир се оглеждам,
а там,
до лунния образ,
е ликът твой.
Да те целуна искам.
Ща ме хванеш ли?

8.6.17

Adagio



Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря,
канарчето в стаята
преднощни трели реди.
В скута ми котката
гальовно промърква,
сънливо протяга лапички две.
Милвам я бавно,
а как ми се иска
да галят ръцете ми
твойто лице…

3.6.17

Дом

Над облаците ще се извися,
дъгата ще премина,
в синевата ще се устремя –
слънцето да стигна.
Ще чуя звънък птичи хор,
ангелски небесни песнопения,
ефирни багри ще искрят край мен –
ще съм лека като нежна песен.

24.5.17

Алегорично

от китката до рамото ми
дъхът ти преминава
по тялото ми
ръцете ти потрепват
от погледа ти
страните ми припламват
устните ти
лицето ми извайват

лоза
с трендафил се увила
той я кичи с обич
тя на него дава
и сила

20.5.17

Закодирано

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох
и в които закодирах
същността ти
за мен.

16.5.17

Отново



Зимата
ще стане пролет,
снежинките –
пухчета тополени,
свистенето на северняка –
славеева песен,
щом пръстите си
с твоите сплета
отново.

8.5.17

За нас



Гали луната
на нощта голото рамо,
звезден брокат
в тъмнината се ръсва,
нейде далеч
славей тихо запява.

… и политат мечти
на криле пеперудени
за теб,
за нас…

2.5.17

Кичур



завърна се
след дългото пътуване
пред мен застана усмихнат
и сияещ
в очите ти маслинови
изгубих  се
гласът ти галещ
ме унесе
прииска ми се
да…

светъл кичур
погледа ми прикова
с него ми харесваш
още повече
знаеш ли

22.4.17

Дали си вярват

Капките в локви се оглеждат,
целуват ги
и се разтварят в тях.
Но щом се появи
мехурче на повърхността,
може би си мислят,
че са изплували от дълбокото
делфини…

А снежинките
дали си вярват,
че са пухчета глухарчени
в момент,
когато плажните чадъри
в прегръдките си
летни спомени
са приютили...

16.4.17

След Него...




… очи затвори
и се усети лека
като усмивка  
и радостна сълза,
като песен,
извисила се в простора,
прегърнала слънчев лъч
в най-гъстата мъгла.

Щом очите си отвори,
осъзна,
че я няма болезнената празнота.
Почувства се чиста,
бяла,
изпълнена от любовта.
Почувства се
цяла.

13.3.17

Като очите ти



Пак е март
и пак е нощ.
Дъждът по прозорците
тихичко почуква –
сякаш моли
в стаята,
до себе си
да го пусна.

… а е кротък,
мил…
и напевно ми шепти…
както винаги –
очите ти.

6.3.17

Междусезоние



безлистни клони
се подпират на преспи
гнезда пустеят

* * *
сняг по върхове
напомня за зимни дни
южняк подухва

* * *
сини камбанки
вятър леко поклаща
зюмбюл ухае

26.2.17

Сила



„Обичам те!” –
мълвят устните ми.
„Обичам те” –
говорят очите ми.
„Обичам те!” –
крещи всичко в мен.
Обичам те!
Тази обич е сила,
знам!

17.1.17

Зима



врабчови стъпки
по заснежени клони
снежинки шумят

* * *
брезови клонки
севернякът люлее
гнездо пустее

12.1.17

Целувка

Посред снежна зима,
слънце се показва
и по лицето ти
с лъча си заиграва.
Ти очи присвиваш,
бавно се усмихваш,
а на устните ти
хладна точица се спира,
която в миг
топлина във теб разлива.

Целувка
по снежинка ти изпратих.

7.1.17

Снежно намигване

вятър северняк
коси от лед развява
птици немеят

* * *
снежни сълзици
слънце крие усмивка
деца се радват

* * *
пак бяла зима
снежинки танцуват вън
детски усмивки