Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

19.7.17

Изкачване



Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани,
докосвам стени.
Поглеждам нагоре –
пред мен
тунел от камък
в спирала се вие,
сякаш без край.
Как искам
крила да разперя,
вятърът да ме погали
и към слънцето
да полетя…

Птиците
в синевата се реят,
просторът е техен,
те не пълзят!

29.6.17

Петолиние по здрач



Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала 
за мили думи.

В този миг
те превръщам
в песен.

19.6.17

Следзалезно



Денят
на залеза в скута се сгушва,
птиците
в гнездата си притихват.
Свенливо
прозорците започват да примигват
с безличната си светлина.
Нощта бавно спуска
черното си наметало над града.
Липите, в мрачината скрити,
пръскат опияняващ аромат.

Как искам да се потопя
отново в твоя глас...

17.6.17

Сълза или роса



Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е.
Щурците немеят.
Тягостна нощ...

Първи слънчев лъч
на очите ми се спря –
дали в сълза заблестя
или в утринна роса...

11.6.17

Заигравка



Във вир се оглеждам,
а там,
до лунния образ,
е ликът твой.
Да те целуна искам.
Ща ме хванеш ли?

8.6.17

Adagio



Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря,
канарчето в стаята
преднощни трели реди.
В скута ми котката
гальовно промърква,
сънливо протяга лапички две.
Милвам я бавно,
а как ми се иска
да галят ръцете ми
твойто лице…

3.6.17

Дом

Над облаците ще се извися,
дъгата ще премина,
в синевата ще се устремя –
слънцето да стигна.
Ще чуя звънък птичи хор,
ангелски небесни песнопения,
ефирни багри ще искрят край мен –
ще съм лека като нежна песен.

24.5.17

Алегорично

от китката до рамото ми
дъхът ти преминава
по тялото ми
ръцете ти потрепват
от погледа ти
страните ми припламват
устните ти
лицето ми извайват

лоза
с трендафил се увила
той я кичи с обич
тя на него дава
и сила

20.5.17

Закодирано

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох
и в които закодирах
същността ти
за мен.

16.5.17

Отново



Зимата
ще стане пролет,
снежинките –
пухчета тополени,
свистенето на северняка –
славеева песен,
щом пръстите си
с твоите сплета
отново.

8.5.17

За нас



Гали луната
на нощта голото рамо,
звезден брокат
в тъмнината се ръсва,
нейде далеч
славей тихо запява.

… и политат мечти
на криле пеперудени
за теб,
за нас…

2.5.17

Кичур



завърна се
след дългото пътуване
пред мен застана усмихнат
и сияещ
в очите ти маслинови
изгубих  се
гласът ти галещ
ме унесе
прииска ми се
да…

светъл кичур
погледа ми прикова
с него ми харесваш
още повече
знаеш ли

22.4.17

Дали си вярват

Капките в локви се оглеждат,
целуват ги
и се разтварят в тях.
Но щом се появи
мехурче на повърхността,
може би си мислят,
че са изплували от дълбокото
делфини…

А снежинките
дали си вярват,
че са пухчета глухарчени
в момент,
когато плажните чадъри
в прегръдките си
летни спомени
са приютили...

16.4.17

След Него...




… очи затвори
и се усети лека
като усмивка  
и радостна сълза,
като песен,
извисила се в простора,
прегърнала слънчев лъч
в най-гъстата мъгла.

Щом очите си отвори,
осъзна,
че я няма болезнената празнота.
Почувства се чиста,
бяла,
изпълнена от любовта.
Почувства се
цяла.

13.3.17

Като очите ти



Пак е март
и пак е нощ.
Дъждът по прозорците
тихичко почуква –
сякаш моли
в стаята,
до себе си
да го пусна.

… а е кротък,
мил…
и напевно ми шепти…
както винаги –
очите ти.

6.3.17

Междусезоние



безлистни клони
се подпират на преспи
гнезда пустеят

* * *
сняг по върхове
напомня за зимни дни
южняк подухва

* * *
сини камбанки
вятър леко поклаща
зюмбюл ухае

26.2.17

Сила



„Обичам те!” –
мълвят устните ми.
„Обичам те” –
говорят очите ми.
„Обичам те!” –
крещи всичко в мен.
Обичам те!
Тази обич е сила,
знам!

17.1.17

Зима



врабчови стъпки
по заснежени клони
снежинки шумят

* * *
брезови клонки
севернякът люлее
гнездо пустее

12.1.17

Целувка

Посред снежна зима,
слънце се показва
и по лицето ти
с лъча си заиграва.
Ти очи присвиваш,
бавно се усмихваш,
а на устните ти
хладна точица се спира,
която в миг
топлина във теб разлива.

Целувка
по снежинка ти изпратих.

7.1.17

Снежно намигване

вятър северняк
коси от лед развява
птици немеят

* * *
снежни сълзици
слънце крие усмивка
деца се радват

* * *
пак бяла зима
снежинки танцуват вън
детски усмивки