Припряно
пролетта надникна
изпод снежна пелена,
слънцето й се усмихна
и тя
просълзена засия.
Накичи с бели, жълти,
розови премени
храсти и дървета
в посивялата гора,
ласката й
песента събуди
в птичите гнезда.
А в мен
и в люта зима
гнездото не мълчи,
от мелодии прелива
–
неотменно там
си ти.