Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

27.1.16

Опръсках те



Студът ли
въздуха смрази
или слънцето
капките дъждовни гали,
та около теб
така загадъчно блести?

Не.
Опръсках те с любов,
прости.

23.1.16

Искам пак



Хей, Чарли,
помниш ли как заедно
усещахме
слънчевата ласка,
прегръдката на вятъра
и целувката на разбойника-дъжд?
Помниш ли как
в облаци зелени с теб летяхме
и там гонихме розовите риби,
как търсихме зайците,
в раковини скрити?
А онези приказки,
от птиците нашепвани,
помниш ли?

Чарли,
искам с теб пак да полетя,
над облаците
пак заедно да се издигнем,
дъгата многоцветна да задминем
и слънцето да доближим.

Хей, чуваш ли ме?
Аз съм Алиса.
Чарлииииииииии...

12.1.16

Благодаря



Луната спи
с облак бял завита,
щурците
лятото сънуват,
кутре,
под храста свито,
едва-едва пролайва –
може би насън
из тревите
гони пеперуда.

Севернякът,
южен плащ наметнал,
мислите ми
невидимо разлиства,
лицето ми докосва,
сълзите ми изтрива
и от мен
към теб шепота ми тих понася:
„Благодаря,
че позволяваш тихичко
да те обичам.”