Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

25.12.2016 г.

Отвъд



Там,
където слънцето
песните птичи гали,
белите облачета
мечти си споделят
и кротко очите
звездите докосват,
свършва покривът на света.

Но над него
е многоцветна светлина –  
с музика люлееща
лъчите й преплетени,
милват в галещо спокойствие
и радост всеизпълваща.
Отвъд покрива на света
е просто любов и красота.

4.11.2016 г.

Скрита истина



Коя съм аз –
мехурче на повърхността,
камъче на дъното,
перце,
от гургулица паднало
или песен –
част от славееви трели,
от вятъра понесена?

Какво съм?
Вероятно там,
дълбоко в мен
е скрита истината –
че част съм
от вселената.

3.10.2016 г.

Сезонни мечти

Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата
с мистичност завива.
Опръскани с капчици бисерни,
листенцата брезови трепкат,
току да заплачат,
а сред тях врабчетата спорят
дали ще е люта
предстоящата зима
и за идното лято
мечтаят.

А аз –
за очите ти топли.

23.09.2016 г.

Разрязана тъмнина

Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато
или дори със
само стон
тъмнината глуха
да разреже.

Докосни ги леко,
знаеш как.
Макар и само вопъл
от мене да излезе,
искам да усетя,
че във мен
с мисълта ти
благодат се влива
и да се почувствам
жива.

12.08.2016 г.

Акордирана тишина



Тишината в мен не бучи,
не вие като самотна вълчица.
В мен тишината шепти
и гука тихо като гълъбица,
като планински поток ромоли,
със славееви трели пее,
мелодии нежни реди
около мен пъстроцветие сее.

Тази тишина
ме прави щастлива.
Сърцето ми я акордира.

10.08.2016 г.

Розови сълзи




В сезона на топлия вятър
вишни се смеят
с розови сълзи,
а те
земята с целувка срещат
и щастливи
върху гръдта й притихват.

Този звук
ми напомня за теб
тъй галещ,
ефирен,
изпълнен с кадифена нега.

Ще те обичам,
докато изпадна в забрава,
но дали
и след това
любовта не остава 

6.07.2016 г.

Усещане за теб



Лепне тишината,
лепне летен зной.
Сред брезовите клонки
вятърът приседнал,
под прожектор лунен
звездите
нощен валс танцуват,
а в прегорелите треви
щурците
едва-едва просвирват.

Внезапно
повей плах бавно ме обгръща –
приятни тръпки…
усещане за теб…

Очи отварям –
през прозореца
лавандулов аромат
на пръсти влиза…

18.05.2016 г.

Странно птиче



Тъмни облаци
гората притискат,
сякаш искат
да я задушат,
а тя,
птичи гнезда прегърнала,
ветровете моли
да ги усмирят
нали сърчица
в яйцата пулсират
с копнеж за майчина песен,
слънчева ласка
и звездни сълзи,
за пъстроцветна дъга
над цветята грейнала
и трели любовни,
сбъдващи мечти…

А аз
съм птиче странно,
което от облаци черни
не се бои
и реейки се там,
в небето високо,
с трепет пее
търсейки теб. 

27.04.2016 г.

В гнездото



Припряно
пролетта надникна
изпод снежна пелена,
слънцето й се усмихна
и тя
просълзена засия.
Накичи с бели, жълти,
розови премени
храсти и дървета
в посивялата гора,
ласката й песента събуди
в птичите гнезда.

А в мен
и в люта зима
гнездото не мълчи,
от мелодии прелива –
неотменно там
си ти.

6.03.2016 г.

Има ли нещо



Има ли нещо
по-нежно
от тихия пролетен дъжд,
от първия слънчев лъч,
огледал се в капчица роса,
от нощния аромат
на цъфнали липи
и шепота кристален
на планински поток,
нещо по-нежно
от снежинка,
целунала те по лицето,

освен
кадифето на очите ти...

27.01.2016 г.

Опръсках те



Студът ли
въздуха смрази
или слънцето
капките дъждовни гали,
та около теб
така загадъчно блести?

Не.
Опръсках те с любов,
прости.

23.01.2016 г.

Искам пак



Хей, Чарли,
помниш ли как заедно
усещахме
слънчевата ласка,
прегръдката на вятъра
и целувката на разбойника-дъжд?
Помниш ли как
в облаци зелени с теб летяхме
и там гонихме розовите риби,
как търсихме зайците,
в раковини скрити?
А онези приказки,
от птиците нашепвани,
помниш ли?

Чарли,
искам с теб пак да полетя,
над облаците
пак заедно да се издигнем,
дъгата многоцветна да задминем
и слънцето да доближим.

Хей, чуваш ли ме?
Аз съм Алиса.
Чарлииииииииии...

12.01.2016 г.

Благодаря



Луната спи
с облак бял завита,
щурците
лятото сънуват,
кутре,
под храста свито,
едва-едва пролайва –
може би насън
из тревите
гони пеперуда.

Севернякът,
южен плащ наметнал,
мислите ми
невидимо разлиства,
лицето ми докосва,
сълзите ми изтрива
и от мен
към теб шепота ми тих понася:
„Благодаря,
че позволяваш тихичко
да те обичам.”