Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.8.15

Песен моя



Ти си песен,
за мен отникъде
ненадейно дошла,
но превзела ме
цяла.

Ти си ми песен,
зората пробудила,
цвете с роса покрила
и реещи се птици
в синевата устремила.

Не си просто песен,
а светъл звук в мене
още преди да те чуя,
да осъзная,
че това си ти!

Без теб,
не бих била
цяла.

21.8.15

Отворена


Научено си
да живееш в клетка,
птиче мило,
но погледни –
вратичката й
все отворена стои.

Подай навън главица,
разпери крилца
и полети!

20.8.15

Парещ водопад



Първи
августовски дъжд
целува
като влюбен мъж
жадно,
страстно
и омайно.
От целувките му
цялата изтръпваш,
без дъх оставаш,
но после
дишаш леко
и е песенно
и светло на сърцето.

Августовски дъжд
парещ водопад
от спомени
за летен зной
и мисъл
за теб

14.8.15

В тишина



Времето е спряло –
няма днес,
няма утре,
само
пусто
сега...
Ще е така,
докато слънцето
и луната
не спрат да отброяват
липсата ти
в тишина.

7.8.15

В почуда



В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае
за небесен пожар.
В тръстиката даже
вятър не шушне,
в цветовете на лилия,
в почуда,
ароматът е спрял –
дали над водата
снага да извие
или теб да загърне
с магичен воал…

… че ти си
мой таен пристан
и олтар.

4.8.15

Уединение



Лунни коси
във водата плуват.
На близката скала
гларус пропърхва с крила.
Плискане тихо се чува –
целувки на вълна,
ухажваща брега.
А на него –
раковина
слуша морския шепот
и чаша
с искрящо желание пълна,
изпотена от страст.