На върха,
в небесата извисил се,
като на ангелски крила
стоя.
На поглед хвърлей сняг
белее,
а слънцето –
да го докоснеш със
ръка.
На върха се диша леко,
няма мисъл за земна
суета.
Той е място,
където единеят Вселената
и майката Земя.
На върха е тихо.
Само мисълта ми шепне:
„Да беше тук със мен…”
Няма коментари:
Публикуване на коментар