Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

29.7.15

Неутолимо



И пак се влюбвам
в този поглед кадифен,
в кичура немирен,
в смеха откровен,
в гласа омаен,
когото чуя ли,
все
притегля ме към себе си,
към себе си...
все по-плътно до себе си,
докато очи затворя
и в незрението мое
пред мен,
на дъх разстояние,
не застанеш ти.

Защо ме караш
отново да се влюбвам -
нима
съм те разлюбвала!

19.7.15

Капка



Имам капка,
която горчи,
капка,
която е сладка,
капка,
която люти,
която по гърлото драска.
Имам капка,
която сбъдва мечти
и е толкова малка,
а като слънце блести
и огрява ме цяла.
Имам капка,
от която 
да отпиеш винаги може
без страх,
че ще се пресуши –
в нея свежест има още
и още…

Имам капчица
като сълза –
сърцето ми тя облива.
В мен е капката на любовта
тя ме прави
щастлива!

10.7.15

Нощна мараня



Душно е,
тежко…
В прецъфтелите липи
вятърът спи
и навярно сънува
как с вълните морски
флиртува.
Нощта едва диша.
Луната виси оцъклена,
няма,
а звездите
свенливо примигват.
Само щурците
едва просвирват.
Нощна мараня…

Единствено
мисълта ми е будна –
все тича
към теб.

5.7.15

На върха



На върха,
в небесата извисил се,
като на ангелски крила стоя.
На поглед хвърлей сняг белее,
а слънцето – 
да го докоснеш със ръка.

На върха се диша леко,
няма мисъл за земна суета.
Той е място,
където единеят Вселената
и майката Земя.

На върха е тихо.
Само мисълта ми шепне:
„Да беше тук със мен…”