Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева,
на щурците
вечерният концерт се чува,
около сребристата луна
звездите замечтани плуват.
Липата,
вече прецъфтяла,
на славеите
тихо шепне със листа,
а те огласят
с копнежните си трели
тази жива тъмнина.
В миг
мрака пръсва светлина.
След нея,
образът ти
пред мене се разкрива.
Дали ме ти намери
или аз,
в незрението свое,
теб избрах…
Няма коментари:
Публикуване на коментар