Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

24.12.14

Такава любов

Има ли такава любов,
като дъжд по прозорците
на вадички да се стича,
прахта да отмива
и след себе си
чистота да оставя?

Има ли такава любов,
от която в пепел дори
семенце покълва,
снага изправя
и цвете разцъфва?

Има ли такава любов,
пред която бурята стихва,
вятърът под трева се снишава,
а от блясъка й
зад облаци да се скрие
на слънцето му се иска?

Има!

25.11.14

Морска тишина


Сиви облаци притискат  морето,
разпилени коси във водата топят.
Снаги боязливо повдигат вълните
и над було от пяна свеждат чела.
Няма ги чайките, няма го слънцето.
Вятърът в раковина се скрил.
Само скалата слуша унесена
меланхоличната морска тишина.

30.8.14

На ръба

обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота
огледах се
ослушах се
само вятър свисти
небе
слънце
луна
звезди
и пак пред
и около мен само това
а пътят ми беше към теб
защо въпреки волята ми
точно тук спрях
на ръба на покрива
толкова исках да те видя
да ме помилваш
дори за миг да усетя ласката ти
какво че съм само перце
от птица

26.8.14

Жива тъмнина



Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева,
на щурците
вечерният концерт се чува,
около сребристата луна
звездите замечтани плуват.
Липата,
вече прецъфтяла,
на славеите
тихо шепне със листа,
а те огласят
с копнежните си трели
тази жива тъмнина.
В миг
мрака пръсва светлина.
След нея,
образът ти
пред мене се разкрива.

Дали ме ти намери
или аз,
в незрението свое,
теб избрах…

16.8.14

Песента на рибите

Звезди надничат
в езерна вода...
с премрежени очи,
шал плетат от тишина.
Щом ресните му
брега докоснат,
искри се пръсват
и танцувайки,
към луната литват,
подели
на рибите песента.

... езерото тъне
в самота.

30.7.14

В миг



беше тъмнина
глухота
пустота
в миг
припламна искра
видях
как малка светлинка
по-ситна от точка
сред нищото
плахо затрептя
завъртя се в кръг
лъчи около себе си сбра
и се превърна в голяма
ярка звезда

роди се щастие
с име
Ти

24.6.14

Стъпки на вятър



От лунната чаша
прекипяло шампанско
път в морето чертае.
Босоногият вятър
по него се спуска
и с тихи стъпки
вълните поклаща,
а върху тях –
звездни усмивки
плавно припламват,
издигат се
и с реверанс
на брега присядат.

Около мен е музика –
шепот на вълна,
стъпки на вятър
и на очите ти
песента.

18.5.14

Платноходи

Облаци...
Мълчаливи небесни платноходи,
тайни в пазвите си крият.
Дотежат ли им,
в доспехи сиви се обличат
и с оловни вопли
върху земята ги свличат.

Лодки,
с платна издути,
по пътища небесни плуват.
Бисери,
от облаци отронени,
бързат пръстта
да целунат.

4.3.14

Без Слънце



Пролетта е тъжна –
от ресниците й дъжди,
в пазвата й
птици се свили,
изплашени
от мъгливите дълги,
сиви коси
на остарялата зима.

Пролетта е унила
и много самотна
без Слънце…

24.2.14

Като точка

Виждаш себе си
във тъмно,
а аз те виждам
в бяло.
Негатив ли?
Не!
Просто погледни
онази светлинка –
ей там,
в ляво.
Мъничка е,
като точка,
но съзреш ли я,
тя в миг ще се разрасне,
тъмнината ще разцепи
и светлина ще те залее.

3.2.14

Нарушена тишина


Бяла е нощта.
… и тиха.
Зимни балерини
с вятъра танцуват,
в пирует се спускат
и с реверанс
главици свеждат.
Тихо…
Толкова е тихо,
че чувам мислите ти,
чета погледа ти.
… и с риск да наруша
тази бяла тишина,
ще те целуна.

8.1.14

Неизказани



В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова.
Но те не падат,
а като мънички светулки
започват да трептят едва-едва
около белия небесен фар,
галещ със седефената си ръка
мрака.