Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

31.8.13

Споделено



Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те
едва-едва потрепват.
Поиска ли му се
с глас да се засмее,
търкулва се надолу
и върху устните ти
спира.

Уж е дребничко,
почти незабележимо,
а е искрящо
и толкова голямо,
че света
в него се побира
и с ярката си светлина
всичко наоколо залива.   

Ще си взема,
ти ми даваш,
с устни
половината –
споделено,
то е
двойно.

19.8.13

Среднощно

Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле
и гукаш, гукаш,
гукаш…
Знаеш ли,
от лунната милувка
перцата ти сребреят,
а в очите ти
звездите
немирни пламъчета палят.
Да бях луна,
с ръка да те погаля
или звездица,
взора ти да срещна…
Но и така,
през стъклото,
любувам ти се
и ме радваш,
среднощно гостенче,
гальовно пеещо ми
„Гу-гууу, гу-гууу,
гууу…”

6.8.13

Ключ



Когато те няма
е тишина.
Дори щурчетата немеят,
а там вътре,
в ляво в мен,
пеперуди блъскат,
блъскат
с копринените си крилца.
Как да им отворя,
за да излетят,
като ключът
е в теб...

2.8.13

Бриз

Над земята,
в нестинарски танц,
бавно
мараня се вие.
Зад хълма надничайки едва-едва,
самотно облаче
от слънцето се крие.
Дърветата с разперени ръце
в сенките си
птички приютили,
а сред листата те,
отпуснали криле,
с човчици разтворени немеят.

Прохладата ми бяла усети –
за теб съм и море,
и чайка,
и пречистващ бриз.