Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

10.12.2013 г.

Канела и карамфил



Снегът
покрива всичко
с тишина.
Снежинки
прозорците целуват
и сгушени
в скута им притихват.
Въздишащи комини
раждат мечти
с аромат на канела
и на карамфил –
усещане
за споделен уют…

Мисълта за теб
не спира да звъни
и светеща пътечка
в тъмното чертае.

9.11.2013 г.

Виолетово

Мъгла виолетова
към река се приплъзва,
сред тишина виолетова
на пръсти пристъпва.
Виолетови звуци
на талази прииждат,
виолетови мълнии
в пазвите крият.
Искри виолетови
към небето прехвръкват,
пожар виолетов
във тихото лумва.
Ядро виолетово
от него се пръсва,
виолетови пламъци
с небето флиртуват.

Пъстроперия феникс
с любов
простора изпълва.

29.10.2013 г.

Твоите

На цветята усмивките
замръзнаха –
скова ги есенна слана,
на дърветата листата
посърнаха –
златен дъжд от тях заваля.
Приближава зимата
на пръсти,
пъплят студени мъгли…
А в мен е светло
и топло –
гледат ме твоите очи.

6.10.2013 г.

Пицикато



Лятото
зад хоризонта се търкулна,
морето помръкна,
брегът опустя.
От северняка придружена,
през прозореца надникна
есента.
На оскъдни слънчеви лъчи
хризантеми се усмихват,
ронят дървета
позлатени листа.
Щурците немеят
в тревата посърнала,
сиротеят птичи гнезда.

С мокри пръсти
по вятърните струни
тихо пицикато
засвири дъжда…

31.08.2013 г.

Споделено



Щастието спи
притихнало
сред миглите ти.
Леко се усмихва
когато те
едва-едва потрепват.
Поиска ли му се
с глас да се засмее,
търкулва се надолу
и върху устните ти
спира.

Уж е дребничко,
почти незабележимо,
а е искрящо
и толкова голямо,
че света
в него се побира
и с ярката си светлина
всичко наоколо залива.   

Ще си взема,
ти ми даваш,
с устни
половината –
споделено,
то е
двойно.

19.08.2013 г.

Среднощно

Гълъбе,
защо не спиш,
а по прозореца
тихичко почукваш,
пърхаш нервно с криле
и гукаш, гукаш,
гукаш…
Знаеш ли,
от лунната милувка
перцата ти сребреят,
а в очите ти
звездите
немирни пламъчета палят.
Да бях луна,
с ръка да те погаля
или звездица,
взора ти да срещна…
Но и така,
през стъклото,
любувам ти се
и ме радваш,
среднощно гостенче,
гальовно пеещо ми
„Гу-гууу, гу-гууу,
гууу…”

6.08.2013 г.

Ключ



Когато те няма
е тишина.
Дори щурчетата немеят,
а там вътре,
в ляво в мен,
пеперуди блъскат,
блъскат
с копринените си крилца.
Как да им отворя,
за да излетят,
като ключът
е в теб...

2.08.2013 г.

Бриз

Над земята,
в нестинарски танц,
бавно
мараня се вие.
Зад хълма надничайки едва-едва,
самотно облаче
от слънцето се крие.
Дърветата с разперени ръце
в сенките си
птички приютили,
а сред листата те,
отпуснали криле,
с човчици разтворени немеят.

Прохладата ми бяла усети –
за теб съм и море,
и чайка,
и пречистващ бриз.

31.07.2013 г.

Над дъгата



По слънчеви лъчи вървя
издигам се нагоре,
все по-нагоре
Над многоцветната дъга,
сред птичи песни
и дъхави цветя,
душата ми в екстаз запява.

5.07.2013 г.

Слънчеви усмивки



Нощ,
море,
луна
Плисва се вълна.
По пясъка
шепотни следи
стъпките оставят.
Звездите,
слънчеви усмивки
в пазвите си скрили,
спускат ги
върху тихата вода
поклащат се
пламъчета малки,
танцувайки,
прераждат се в мечти
и по лунната пътека
изписват с вълшебство:
Аз и ти,
аз
и ти

15.06.2013 г.

Само

все по-малко думи
искат да ги изрека
защото
стаили са се
в
очите ми
а те
могат да говорят само
с
твоите

кога ще ги видя
знае само луната
навярно


26.05.2013 г.

Светло

На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва,
в синевата
с птиците танцува
и с ехото 
тихо разговаря.

Аз съм птица,
бяла –
вятърът ме гали,
сред облачета лъкатуша,
погледна ли надолу,
цветя ми се усмихват,
а слънцето над мен
с мечти сияйни ме посипва
и път златист напред чертае,
който води ме
към теб.

11.05.2013 г.

Под слънцето

Две пъстропери птици
в танц се вият,
крила преплитат,
в синевата се издигат.
След себе си,
обсипана с цветя
следа оставят.

Душите ни
под слънцето се любят.

13.04.2013 г.

Цветчета

Като пеперуди
по клоните накацали,
ухаещи цветчета –
в розово облекли ги
и в бяло.
Около тях пчелици
забързано жужат.

Духна вятър –
цветчетата отрони.
Те посипаха се
като сняг,
посърнаха
и върху земята
безжизнени замряха.

Но на клоните
останали са плодове,
които ще едреят,
със сок ще се наливат
и от семето им
нов живот ще се роди –
красотата да продължи.

17.03.2013 г.

Мънички слънца


Когато вечерта
започне да изпълва въздуха
със самота
и с четчица сребриста
луната светещи въздишки
по небето инкрустира,
се потапям в благостта
на две очи,
в които лотоси цъфтят,
а пеперуди
около тях танцуват.
Тогава,
върху дланите си
усещам мънички слънца,
с които искам
тебе да обсипя...

24.02.2013 г.

Бързащи

Тихо е…
И зад прозорците е тишина –
нали целуна ги нощта
и очите им затвори…
И дъждът заспа –
умори се цял ден да вали.
Само капки закъснели
по перваза тихичко почукват
като мислите ми,
бързащи към теб…

8.02.2013 г.

Дъждовно


Вали…
Сънливо утро.
Дъжда
с локвите клюкарства,
мокро куче тичешком
диалогът им прекъсва
и зад ъгъла се скрива.
Наежени врабци
за сушинка
под стряхата се карат.
Пред автомобилните
светещи очи
бързащи пътечки
капките рисуват,
стрелкат се
и в нищото потъват.
Прихлупено небе.
Дъждовно утро.
… и все вали,
вали…

26.01.2013 г.

Недопята

Птиците са звуци,
музика одухотворена,
която не може
в клетка да стои.
Литнала в простора,
на дъжда припява,
с вятъра танцува,
окрилена
от слънчеви лъчи.
Песните са птици
в синевата полетели,
глас извили,
преследващи мечти.

Върху дланта ми,
танцувайки,
перце се спря –
част от песен
недопята…

20.01.2013 г.

Лежерно


Без вятър
снежинките застилат
и уличната глъч,
и самотата
с топла тишина.
Обичам да я слушам
и да си мисля за тази,
в твоите очи.
А в нея щом се потопя,
ме обвива
кадифена мекота,
цигулка лежерно зазвучава,
гласът й ме обгръща
и времето
замира…

13.01.2013 г.

Лотосова роса

летя над лотос
усещам аромат
но до вълшебния нектар
не стигам
копнея мъничко да вкуся
от сладостта

утрото посипва
дланите ми със слънца
а пеперудата от съня ми
литва

дочувам топъл шепот
усмихвам се
и отпивам от устните ти
лотосовата роса