Ние

Два облака сме –

понякога дели ни

слънцето,

луната,

а зад маски тежки,

тъмно-сиви,

вятърът

ни кара да се крием.

Но знаем,

че сме бели –

засмеем ли се,

между нас

дъга се появява,

прегърнем ли се -

славей

простора огласява.

... ти гониш!