Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

25.11.12

Лунни птици



Нощта е стих,
посипан
със звезден прах.
Той искри
от приказките на луната, 
които тя безмълвно пее…
А от тях
се раждат цветни птици,
виещи се в бавен танц.
Щом крилете им
докоснат тъмнината,
тя се свива,
изсветлява
и изчезва…

17.11.12

За слънцето



Нощем,
когато луната е брошка
върху дрехата вечерна
на небето,
в което звездите
са инкрустирани усмивки
на птиците,
цветята тъгуват
за слънцето.

А аз –
за теб.

14.11.12

Ксилофон



По перваза
дъждът
на ксилофон засвири.
Вятърът
сниши се зад улука,
за танца си надолу
пожълтелите листа забравиха,
под стрехата
два гълъба с крила изпърхаха
и се смълчаха,
за да го слушат.

Само
прозорците заплакаха…

9.11.12

Еликсир




Самотата
има вкус на сол –
необходима,
но по малко,
защото пресоленото
горчи
и неутолима жажда 
причинява…

Сладкото пък
е до време –
след себе си
и захарта
оставя нотка
на горчивина…

Затова
от златната среда
аз вкусвам –
на сълзите ти
солта,
а от устните ти
сладостта
отпивам…