Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

26.10.2012 г.

Гласът на тишината



Между брезовите вейки,
небето се синее.
Сред листата се процежда
слънчева коса.
Слушам тишината...
и съм бяла,
лека,
обгърната от светлина.

13.10.2012 г.

Въздишка-стон



Началото на зимата.
Клоните са просто
вейки без листа –
стърчат безжизнени
и сухи,
по които единствено
врабците спират,
но за кратко.

Неприветливост.

Като без теб –
тогава
светът не е съвършен
и провлачено се нижат часове,
сякаш дни са
без слънце,
без вятър,
без птичи глъч.

Така е
и в началото на зимата –
въздишка-стон.

8.10.2012 г.

Секундни отстояния




Между Ла и Си
има цял тон
разстоянието е
като възглас.
Между Си и До
е само полутон,
подобно въздишка,
но е пропаст
в сравнение с това,
което дели
устните ми
от твоите.

6.10.2012 г.

Голота


с милувката си
есенният вятър
дърветата съблича
и оголели
те потръпват
в очакване на бели дрехи

а аз
от погледа ти
оставам само по душа
за среща
с твоята

4.10.2012 г.

Краят на началото

Жълт лист,
в люлката на вятъра поклащан,
плавно към пръстта се приближава.
Дали си спомня,
че от пъпка малка
зелен листец,
от слънце гален,
с дъжд флиртувал
и от луна целуван
е станал?

Сега,
най-топлите есенни багри поел,
ще притихне там
със семенце ведно,
което на гръдта му лежи,
за да се възроди след студа
отново.