Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

25.9.12

Тя го чака


лястовиците са спомен
небето е празно
цветята линеят

около нея
подобно пъстри танцуващи
запетаи
есенни листа се сипят

тя го чака
с протегнати ръце
стои там
на хълма

а нейният орел
е
в клетка

24.9.12

Роса

Роди се утрото.
С усмивката си
двойка гълъби погали,
а те от удоволствие
мъниста гукащи занизаха,
погледна към цветята,
между тревиците надникна,
целуна челото на росата,
тя трепна
и засия…

като обичана жена.

18.9.12

Тя

Жената,
която все нагоре гледа,
в очите на птиците
която се взира
и мечтае
за крилете им,
обича да слуша
дъжда.

Усмихва се на птиците
и те на нея.

13.9.12

Лепнеща тишина

Утринна мъгла –
полепнала
по клоните и по листата,
притиснала
на птиците перцата,
а те немеят,
крила не могат да разперят,
за да полетят.

Лепнеща тишина…

Но тя не може
на слънцето да устои –
от усмивката му,
мъглата се смалява,
става лека,
лека,
лека…
и изтлява.