по перваза
капчук потропва
отмива спомен
за мълчалива зима
а в сълзата му
оглежда се засмяна
пролет
и аз
бях стон
и вопъл тих
но сега съм звук
и ведра песен
с усещане
за полет
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
28.02.2012 г.
19.02.2012 г.
Магия
Намерих книга,
която
едва разлистих
и в магията потънах
на нейните слова.
Очите ми показваха
буквите да следвам,
но написаното
не можех да прочета.
Сърцето ми прошепна,
че тази книга,
твоята,
не се чете –
усеща се
с душа.
която
едва разлистих
и в магията потънах
на нейните слова.
Очите ми показваха
буквите да следвам,
но написаното
не можех да прочета.
Сърцето ми прошепна,
че тази книга,
твоята,
не се чете –
усеща се
с душа.
4.02.2012 г.
Тъгува
Залезът се мъчи
в чаша пурпур да налее
и с морето да я сподели,
но то самотно,
разсърдено бучи -
тъгува
за белите си чайки-ноти,
по които бризът пее
лятна серенада,
а вълните
на пръсти се изправят
за да флиртуват с тях.
в чаша пурпур да налее
и с морето да я сподели,
но то самотно,
разсърдено бучи -
тъгува
за белите си чайки-ноти,
по които бризът пее
лятна серенада,
а вълните
на пръсти се изправят
за да флиртуват с тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)