Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Creative Commons License Творбите в "Мое мечтание" ползват условията на Криейтив Комънс договор.

24.01.2012 г.

Мечтите на капките

Щом от облак се отронят,
за какво ли
капките дъждовни мислят?
Дали от грижи натежали,
главици
върху земята искат да склонят
или желаят
слънцето да видят?
А може би,
като пухчета глухарчени,
нагоре,
все нагоре,
върху вятърните длани,
в простора
копнеят да се извисят…

Хвърчат снежинки –
зимни бели пеперуди,
които с пируети
северняка високо,
високо във небето вдига.
Навярно са сбъднати мечти
на капките
за полет.

17.01.2012 г.

И още

С теб
пролетта е още по-розово-мека,
лятото – по-цветно,
птиците – по-сладкопойни,
есента е още по-щедра,
зимата не е скучна,
студена и сива,
а привлекателно-бяла
и щипещо-закачлива.

С теб
светът е пълен,
красив!

Само
не мога да се наситя
на нектара от твоите устни.
Не ми стига!
Искам още
и още,
и още…

12.01.2012 г.

Гълъбица

чуваш ли
как потрепват
и в тишината кристална
зовящо прозвънват
проблясват
като малки искрици
с бяла ефирност
небето изпълват
танцуват
в мечтателен транс
усмихнати
светли
леки и чисти
върху ни се сипят снежинки
и на дланите ни
като сълзици щастливи
заспиват

а там
в ръцете ми
гълъбица бяла
крила разтваря за полет
към теб