Щом от облак се отронят,
за какво ли
капките дъждовни мислят?
Дали от грижи натежали,
главици
върху земята искат да склонят
или желаят
слънцето да видят?
А може би,
като пухчета глухарчени,
нагоре,
все нагоре,
върху вятърните длани,
в простора
копнеят да се извисят…
Хвърчат снежинки –
зимни бели пеперуди,
които с пируети
северняка високо,
високо във небето вдига.
Навярно са сбъднати мечти
на капките
за полет.
Прошепвам безгласно това, което не мога да кажа, макар че да се опише всичко с думи... е невъзможно.
Страници
24.01.2012 г.
17.01.2012 г.
И още
С теб
пролетта е още по-розово-мека,
лятото – по-цветно,
птиците – по-сладкопойни,
есента е още по-щедра,
зимата не е скучна,
студена и сива,
а привлекателно-бяла
и щипещо-закачлива.
С теб
светът е пълен,
красив!
Само
не мога да се наситя
на нектара от твоите устни.
Не ми стига!
Искам още
и още,
и още…
пролетта е още по-розово-мека,
лятото – по-цветно,
птиците – по-сладкопойни,
есента е още по-щедра,
зимата не е скучна,
студена и сива,
а привлекателно-бяла
и щипещо-закачлива.
С теб
светът е пълен,
красив!
Само
не мога да се наситя
на нектара от твоите устни.
Не ми стига!
Искам още
и още,
и още…
12.01.2012 г.
Гълъбица
чуваш ли
как потрепват
и в тишината кристална
зовящо прозвънват
проблясват
като малки искрици
с бяла ефирност
небето изпълват
танцуват
в мечтателен транс
усмихнати
светли
леки и чисти
върху ни се сипят снежинки
и на дланите ни
като сълзици щастливи
заспиват
а там
в ръцете ми
гълъбица бяла
крила разтваря за полет
към теб
как потрепват
и в тишината кристална
зовящо прозвънват
проблясват
като малки искрици
с бяла ефирност
небето изпълват
танцуват
в мечтателен транс
усмихнати
светли
леки и чисти
върху ни се сипят снежинки
и на дланите ни
като сълзици щастливи
заспиват
а там
в ръцете ми
гълъбица бяла
крила разтваря за полет
към теб
Абонамент за:
Публикации (Atom)